Автор: Митр. Атанасий Лимасолски Следвайте Гласове в Телеграм  - Какво бихте казали

Автор: Митр. Атанасий Лимасолски Следвайте " Гласове " в Телеграм
 
- Какво бихте споделили за двама души с друго отношение към поста.Единият се стреми да не наруши нищо даже с 0,001 %, а другият е по-умерен и не по този начин непоколебим. Кой пости вярно?
 
- Ако този, който е прекалено непоколебим и претенциозен, прави това не, тъй като е благосклонен към Бога, а тъй като има вяра, че ще се избави посредством тези си каузи, както и че, в случай че изяде една капка олио, ще отиде в пъкъла, като не вижда, че няма да се избави от капката олио – тогава това е болен перфекционизъм. Постът не е самоцел, а средство, което ни води до примирение и смирение и надлежно до Бога. Ако някой човек е трансформирал постенето в самоцел и мисли, че посредством своето дело ще се избави и по тази причина е прецизен и желае да съблюдава строго всичко - това е болестно положение. Ако обаче той прави това, тъй като съвестта му е изострена, тъй като желае да не прави взаимни отстъпки с нея, като не нарушава Божия закон - тогава е здрав човек, просто има сензитивна съвест - съвест, която елементарно се ранява. Той не приема тази просторност.

От другата страна e този, който е сдържан и споделя „ Не пречи, драги, в случай че инцидентно си нарушил поста, с една капка олио няма да свърши светът! ”. Ако прави това с добър умисъл и те учи да не се фокусираш върху тези неща, а върху значителните, то Бог няма да те съди и в случай че си нарушил поста, не тъй като си презрял заповедта на Църквата, а тъй като не си знаел, не си го помислял, няма да свърши светът. Ако такова отношение не е заради пренебрежение към откритото от Църквата, то не е неприятно. Но в случай че постъпва по този начин, тъй като презира заповедта и от пренебрежение приказва за състрадание, това е неточност.
 
Мисля, че и едното, и другото извират от болен нарцисизъм.
 
- Ако здравето ми не разрешава да заговявам, какво да направя?
 
- Много просто – не постят, вършат това, което могат. Бог желае от индивида това, което може да прави. Човек би трябвало да знае, че има лимит на силите си. Той би трябвало да призове смирено Божията мощ и да помоли Бог да му помогне, само че да има желанието да се подвизава като се подвизава до такава степен, докъдето стига силата му. Той би трябвало смирено да одобри своята отпадналост и откакто получи и благословението на духовния си отец за това по какъв начин и по какъв метод ще пости, да бъде по-снизходителен към себе си, само че без да се е отчайва, тъй като няма да се избави от поста, както казахме. Постът е средство, което те води някъде. Ако посредством смирението стигаш до смирение и до връзка с Бога, не би трябвало да губиш вяра. Стига единствено това да не произлиза от болен перфекционизъм или от болно пренебрежение.

- Какво значат думите: „ Милост (έλεος) желая, а не жертва ” (Мат. 9:13)?

- Означават, да ядем елей (έλαιο) всеки ден! Едно отче на Света Гора споделяше: " В събота не яж сирене! Защо, дядо, в събота да не ядем сирене? След като не е петък, не е сряда? Не си ли чел какво се споделя в Евангелието, че в събота не ядем сирене (τυρί) ”? ( " ὅτι τὸ σάββατον οὐ τηρεῖ " в превод на бълг. език: " тъй като не пази събота " (Йоан 9:16)? "
 
Евреите казвали за Христос, че не пази съботата. Старецът чул евангелския текст, в който се споделя за Христос, че „ не пази съботата ” (οὐ τηρεῖ) и го схванал като възбрана да ядем сирене (τυρί) в събота! (На гр. език " сирене " и " съблюдава " имат еднообразно наречие, бел. ред.)

А в този момент съществено. Милост желая, а не жертва, значи, че Бог желае да станем милосърдни, както Той е доброжелателен, а не просто да следваме буквата, тъй като буквата убива, до момента в който духът животвори. Затова би трябвало да преминем от формата към същността, само че спазвайки и формата. Ако не спазиш формата, няма да стигнеш до същността.
 
- Как ще коментирате това, че по време на пост някои хора стават по-раздразнителни?

- Ако по принцип, от самото начало човек е мирен, преклонен, а когато стартира да пости внезапно в понеделника от първата седмица на Великия пост всичко в него се прекатурва с главата надолу, е, това е необичайно. Човек би трябвало да се прегледа, може да има органична причина, може да му става нещо, да липсва нещо в организма му и от постенето да се получава проблем с нервната му система. Може да не устоя и да има свъхнапрежение в нервната му система, тя да се претрупва. Затова, в случай че през останалото време е добре, а когато пости, духовно изнемощява, тогава би трябвало да отиде на доктор, тъй като нещо става. Дяволът постоянно си е демон, освен по време на поста. И през останалото време отново е демон. Затова де не му приписваме всичко на клетия демон. Той си е подобен, какъвто си е, само че въпреки това, в този момент е ангажиран, има карнавали, има доста работа. На друго място е... (На Сирни Заговезни в Лимасол се организира най-големият карнавал в Кипър, който Църквата строго осъжда, бел. пр.).
 
Постът, както и всеки героизъм, вършим поради себе си, а не поради Бога – в смисъл, че Бог не се употребява по никакъв метод от тези неща, а индивидът е този, който се изцелява, тъй като болен е не Бог, а немощният човек. 

Немощният човек е този, който се нуждае от излекуване, тъй като е ранен от своите пристрастености и грехове.
 
- Много хора и изключително младите имат няколко възражения по отношение на поста - каква е изгодата от него, тъй като да постим и какво значи това нещо, към което в този момент сме призовани да пристъпим?
 
- Разбира се, отците на Църквата са дали многочислени и хубави тълкувания по този въпрос и изключително във връзка с Великия пост, който се счита за парекселанс поста на Църквата. Той е одобрен в свещените правила на поместни и Вселенски събори и въобще се счита за най-строгия пост от всички други в Църквата. За поста са казани доста тълкувания – и богословски, и на практика, които изясняват за какво човек пости. Съществувт еретици, които слагат поста под подозрение и споделят, че на никое място в Евангелието и Писанието няма заповед от Бога, в която се споделя да постим. По този метод те анулират поста и укоряват православните християни, че съблюдават човешки предания и заповеди, които не участват в Писанието.
 
Отците споделят, че първата заповед, която Бог дал на индивида, е заповедта да пости. Когато Бог споделил на Адам и Ева, че могат да ядат от всички дървета в парадайса, само че от дървото за познаване положително и зло да не ядат, това не е нищо друго, с изключение на заповед за пост. С други думи, Бог не разрешил на индивида да яде от едно съответно дърво, той е трябвало да се въздържа от него, с цел да опази Божията заповед. Същността на нарушаването на заповедта най-малкото в неговата практическа форма се заключава в престъпването на поста, който Бог наложил на индивида. Затова в един тропар пеем, че посредством яденето от неразрешения плод дяволът изкарал човек от парадайса, а Христос още веднъж ни е въвел в парадайса посредством Кръстното дърво. Но и Самият Христос, когато поради нас станал Човек, ни е дал образец, като Сам постил 40 дни и нощи в Йорданската пустинята, където Го отвел Светият Дух. В тази пустинна атмосфера и мълчание, в пост и подвизи, Господ победил дявола, който се доближил към Него с трите огромни изкушения. Затова, виждаме, че в своята практическа форма постът е Божия заповед и даже първата Божия заповед. Нейното нарушение довело до изгонването на индивида от парадайса, а Христос като Нов Адам почнал Своето обучение, проповед и публичната активност с пост - по този начин ни е дал Своя образец.
 
Отношението към поста, който всякога е друг според от интервала, доста пъти наподобява, по този начин да се каже, проникнато от схоластичност и някои хора даже са го свели до химичен разбор на постните храни - дали има олио, дали няма, дали има оцет, хиляди неща, какво значи едното, какво значи другото, четат тези неща... откъм гърба.. на опаковките, гледат съставките и в последна сметка се стига до цялостно комплициране. Нека ви кажа един занимателен случай– отец Нектарий знае тези светогорски истории.
 
Веднъж излязохме от Света Гора с няколко отци, пътувахме с рейса по линията Уранополис - Солун. Пред мене седяха две доклада от скита Кавсокаливия, единият беше малко по-модерен, по този начин да го назовем, а другият години наред не беше излизал от Света Гора. И двамата бях зилоти, т.е. да ги назовем по-традиционни, простодушни хора, които следваха остарелия календар по един по-фанатичен метод. Пътуването продължи 3-4 часа и единият почерпи другия с бонбон, а той го попита:
 
- Да не би да са млечни?
- Вземи, благословени! Млечен бонбон, какво, това млечен бонбон ли е, яж, нищо няма!
 
За зла орис на съседа му обаче, той взе и прочете съставките. Имаше разнообразни неща и пишеше, че бонбонът съдържа 0,01 % млечен субпродукт, нещо такова. Стана огромна каша в рейса - крясъци, викове, приказки, кавги, тъй като индивидът нарушил поста с 0,01 % млечен субпродукт...
 
Много хора прекомерно се задълбочават по този въпрос, което, в случай че произлиза от добър умисъл за акривия (тоест, от предпочитание за строгост), добре. Човек обаче не трябва да бъде прекалено формалистичен, тъй като не би трябвало да оставяме усещане у хората отвън Църквата, че най-важното, което ни интересува, е дали има една капка олио, а не гледаме действително същността и смисъла на поста.
 
А значимото е, че посредством тези неща човек придобива схващане, че принадлежи към тялото на Църквата, че Църквата като тяло, като едно цяло от вярващи пости през този интервал и то по този метод. Това нещо ни дава чувството, че принадлежим към тялото на Църквата, подчинявайки се на тази заповед на Църквата. Сега е постен интервал, откакто принадлежим към тялото на Църквата, значи към този момент сме член от това тяло и каквото прави цялото тяло, това вършим и ние. Имало е мъченици на Църквата, които са умрели страдалчески, т.е. претърпели са ужасни мъчения и са починали, тъй като са отказали да нарушат поста, тъй като са ги предиздвикали не да се отрекат от Бога, а да се откажат от поста, да нарушат поста.. Има и случаи, в които Бог по превъзходен метод избавя църкви, градове и така нататък, когато властващите тогава езичници желали да осквернят по разнообразни способи Божия народ, който постел. Както първата събота на Великия пост честваме чудото със св. Теодор Тирон, който по превъзходен метод се намесил и предпазил Божия народ, християните, от осквернението на храните, което императорът желал да извърши и по този метод да нанесе удар върху тяхната съвест и добър бит.
 
Следователно, първото нещо е, че придобиваме църковно схващане, че сме членове на Църквата и като такива вършим това, което прави цялото тяло. Всички православни християни по цялата земя в този ден постят, значи постим и ние, значи сме член на това тяло. Не можем да отделяме себе си, не можем да вършим неща сами, не може Божият народ да върви по веднъж, а ние да следваме различен. Църквата не е нещо несигурно, не е нещо нереално, а тяло от индивиди - или принадлежиш към Църквата, или си отвън нея.

Конституираме Църквата, когато сме в храма, конституираме Църквата, когато сме двама или трима събрани в името на Господ Иисус Христос и конституираме Църквата, когато сме обединени с останалата Църква. Виждате, че доста пъти аршин за доста неща в Църквата не е толкоз дали обещано нещо е съгласно разпоредбите на Църквата, а доста повече значение има дали останалите Православни църкви признават обещано деяние или не. С други думи, значимо за нас е това, че да вземем за пример имаме общение с всички Православни църкви. Това е нещо, което старокалендарците, клетите, не го схващат, т.е. не схващат, че значение има да принадлежиш на тялото на Църквата, а не да защитаваш по този начин да се каже някои правила, които ти мислиш, че са съгласно твоя живот. Преди всичко би трябвало цялата Православна Църква да те приема, да си в общение с нея, виждате, ние всички, когато ще отидем в Русия да вземем за пример, ще се причастим, ще отидем в храма, където служи патриархът, ще служим с него и ще се причастим. Ще отидем на Света Гора, ще служим, ще се причастим. Ще отидем в Йерусалим, ще се причастим. Ще отидем в Гърция, в Сирия, в последна сметка там, където има Православни църкви и с всички тях сме в светотайнствено общение. Ние съслужим с тях и те с нас, причастяваме се от една и съща Чаша. Това значи, че сме членове на едното тяло на Църквата. Един схизматик, каквито са старокалендарците, въпреки и да няма неправилни догмати, най-малко на доктрина в живота си, обаче няма да съслужат, няма да ги одобряват другите, които следват остарелия календар, като Църквите в Йерусалим, Света Гора, Русия и т.н, само че нямат съслужение със старокалендарците от Гърция и Кипър. Защото на доктрина тези хора имат същата религия, само че на процедура са се откъснали от тялото на Църквата, отхвърлили са я като еретици и са основали лична черква, която има вяра тъкмо това, което ние имаме вяра. Те желаят и в най-малкото да наподобяват по-стриктни и по-традиционни от нас, само че все пак нямат общение с останалата Православна Църква. Поради тази причина и тяхното състояние, както и тяхното избавление е доста нестабилно.
 
Следователно, да принадлежим към Църквата значи да принадлежим към това съответно тяло на Църквата, което се състои от епископи, презвитери, дякони, монаси, миряни и всички дружно сформираме това тяло, което следва своя път и живот. Днес е пост, Църквата пости, на следващия ден има Литургия, Църквата прави св. Литургия, в този момент е празник, Църквата чества. Много е значимо, че всички православни християни честваме всички празници дружно и изключително Пасха, всички дружно, до момента в който по-рано не сме я чествали дружно, само че Вселенските събори са определили това като належащо, точно, с цел да има това чувство, че всички принадлежим към тялото на Църквата, което е съответно, а не нереално или духовно тяло.
 
След като това нещо се култивира в нас, което съгласно моето мнение е най-важното, другите неща имат практическа форма, които посредством подвига на поста се трансформират в богатства в персоналния ни живот. Първото нещо, което се получава, е отсичането на волята, т.е. отсичаш волята си. Когато Църквата ти споделя: Виж, през днешния ден няма да ядеш месо, няма да ядеш това ястие, ще ядеш другото, на тебе не ти харесват другите ястия, не ги искаш, не ги предпочиташ, тези, които постът постанова и все пак ги ядеш, тъй като е пост.

Постът разрешава да ядеш точно това, а не другото, което в този момент ти се яде. На теб ти се ядат, да вземем за пример, шишчета, обаче не ядеш. Значи, отсичаш волята си. Какво значи отсичането на волята? Освен всичко друго значи, че както отсичаш волята си в това просто нещо и в съответния случай приемаш волята на Църквата, доста повече по-късно ще се научиш да отсичаш волята си и желанията си по отношение на брата ти, брачната половинка ти, детето ти, и доста повече по отношение на Божията воля. Когато нашата воля, която има в себе си грях, самолюбие и хиляди още неща, се сблъсква с Божията воля, тогава естествено тя би трябвало да бъде отсечена, изкоренена, да отстъпи, с цел да приемем Божията воля, която се показва посредством Божиите заповеди. Някой споделя: " Но аз не разбирам, за какво това е грях? "
 
Не схваща. И знаете ли, в действителност има някои действия, които за Църквата са грях и не е елементарно човек да разбере тъкмо заради каква причина това са неверни, в какво, с други думи, се състои същността на прегрешението в тази съответна постъпка? Тъй като е още духовно неузрял и няма огромна разсъдливост, човек би трябвало да одобри, че за него е задоволително, че Бог дефинира нещо като грях. Когато Бог споделя: „ Не неистини, не кради, не прелюбодействай, не пожелавай нещата на близък ти, не изговаряй на вятъра Божието име, почитай родителите си ”, въпреки и още да не разбираш същността на прегрешението, все пак най-малко първоначално би трябвало да приемеш като даденост, че откакто Бог споделя това и го дефинира като грях, то е грях, проваляне и спиране на връзката с Бога. Както, когато отиваш на доктор и той ти споделя: „ Не яж тези храни ”. Защо, ние не знаем какво става в нашия организъм, ядейки дадена храна, не разбираме от химия и всички процеси, които стават вътре в нас и могат да увредят организма ни. Стига ни, че лекарят споделя да не ядем от тези храни. После, в случай че имам знания по биология, химия и медицина, може би ще схвана научната причина, заради която заобикалям да хапвам съответната храна. Същото става и с Божиите заповеди. Факт е, че първоначално, човек може и да не ги схваща. Затова постоянно чуваме по време на изповед хората да питат:
 
" Защо това да е грях, откакто не трежова никого, не окачам никого, откакто ми харесва и на никого не преча? "
 
- И в действителност, човек би трябвало да отговори в какво се състои същността на прегрешението в дадена постъпка, само че по какъв начин ще разбере този, който в този момент влиза в Църквата?
 
- За да схванеш това, би трябвало преди този момент да схванеш други неща. И по този начин, започваме с даденостите - а точно, че Бог споделя, че тази постъпка е грях и не благославя това. Следвай това и ще видиш, къде ще те води, до каква връзка с Бога ще те води. След това, в случай че извършиш тази постъпка и прекъснеш връзката си с Бога, ще схванеш от опит коя е същността на прегрешението, който те отделя от Бога посредством тази постъпка, както и какъв брой и за какво е нездравословно това.
 
Постът, който Църквата ни дава, не е съвършенството на добродетелите, а първото ходило и е нужна огромна битка, до момента в който стигне човек до съвършенството. Това е първото нещо, отсечи волята си за тези неща. Какво значи: не желая да хапвам в този момент това ястие, а желая друго? Щеш, не щеш, няма да ядеш. Не можеш да ядеш, господине. Получаваш опцията да се упражняваш в отсичането на волята си, което естествено ти оказва помощ в отношението ти към Бога и близък, а в това време развива смирението. Когато човек отсича волята си, той на практика се смирява, на практика отстъпва и по-късно стартира да се подвизава, да схваща какъв брой велико нещо е да е преклонен човек и да приема волята на някой различен в живота си, а доста повече Божията воля.

Инфо: pravoslavenhram.com